Терминалът за Mac, който показва какво прави агентът ви
Claude Code и Codex получават лента с модела, нивото на усилие, режима на разрешения и миналите сесии като менюта, вместо текст, който се търкаля. Всяка настройка е файл, който можете да отворите. Безплатно, без акаунт, без телеметрия, на macOS и Linux.
curl -fsSL https://vobuda.com/install.sh | sh - Безплатен, завинаги
- Без акаунт
- Без телеметрия
- Подписан от Apple
- 40 езика за интерфейса
- Без акаунт, никога
- 25 палитри за терминала
- Без телеметрия
- 70+ действия с Cmd+K
- Подписан и нотаризиран от Apple
- 227 вида оцветени файлове
- Безплатен, за работа и бизнес
- 12 вида панели за мониторинг
- Един ред за инсталиране и обновяване
- 2000+ проверки преди всяко издаване
- macOS 10.15+ и Linux
Какво трябва да прави днес най-добрият терминал за Mac
Терминалите са или бързи и голи, или удобни и затворени. Никой от двата не забеляза какво всъщност стои в прозореца по цял ден.
В продължение на двайсет години изборът беше ясен. Бързите терминали пазят настройките си във файлове, които притежавате, и спират дотук, до обвивката. Удобните добавят панели и лъскавина, а после искат акаунт и качват историята ви на нечий сървър. Вие избирахте без коя половина можете да минете.
После нещото, което стои в терминала по цял ден, престана да бъде обвивка. Това е агент: Claude Code, Codex, локален модел. А терминалът не е подходящата форма за такова нещо. Агентът има модел, ниво на усилие, режим на разрешения, история на сесиите и състояние, и всичко това пристига като текст, който преминава през екрана и изчезва в мига, в който отмине. В крайна сметка четете три екрана, за да разберете кой от трите ви агента ви чака.
Vobuda е третият отговор, построен върху три решения и всичко, което следва от тях. Всичко, което програмата знае, е файл, който можете да прочетете. Всяко действие има едно име, по който и път да стигнете до него. Агентът е пълноправен гражданин на прозореца. Около тях тя прави онова, за което хората обикновено отварят още три програми, защото щом прозорецът умее да държи блок, може да държи всеки от тях.
Три решения, от които следва цялата програма
{ "theme": "tokyo-night", "look": "soft", "term": { "font": "JetBrains Mono", "fontSize": 13 }, "window": { "opacity": 0.96, "quakeKey": "cmd+`", "restoreSession": true }, "signals": { "done": { "sound": "Glass" }, "notice": true }} // Save the file. The window redraws. Nothing asks for a restart.{ "name": "Tokyo Night", "light": false, "app.bg": "#21222e", "app.fg": "#c0caf5", "app.accent": "#8db0ff", "term.bg": "#1a1b26", "term.fg": "#c0caf5", "term.cursor": "#7aa2f7", "term.black": "#15161e", "term.red": "#f7768e", "term.green": "#9ece6a", "term.yellow": "#e0af68", "term.blue": "#7aa2f7", "term.magenta": "#bb9af7"} // An excerpt. The whole file has all sixteen terminal colours, the selection and the tab strip.{ "cmd+k": "app.commands", "cmd+d": "block.split", "cmd+shift+d": "block.split-down", "cmd+shift+v": "voice.dictate", "cmd+shift+r": "voice.read", "cmd+shift+2": "block.to-tab:2"} // The macOS menu bar is built from this same file.{ "name": "Essentials only", "panels": [ { "kind": "cpu", "title": "PROCESSOR" }, { "kind": "mem", "title": "MEMORY" }, { "kind": "procs", "title": "PROCESSES", "rows": 10 } ]}Това са истинските файлове, в истинската папка. Отворете един, променете ред, запазете го, и прозорецът се преначертава, докато работи.
Всяка настройка е файл
Без база данни, без акаунт, без скрито състояние. ~/.config/vobuda съдържа четим JSON, следен, докато програмата работи: запазете файла и прозорецът се преначертава. Теми, изгледи, скинове на монитора, бутони на дока, описания на агенти, клавишни комбинации, проекти. Папката с настройки може да е git хранилище, запазва се като един архив и се възстановява на друг Mac.
Пет пътя към едно действие
Бутон, клавиш, лентата с менюта на macOS, Cmd+K и командният ред назовават едно и също действие от един речник. Не пет реализации, а една. Затова агент може да пренарежда прозореца ви с vobuda do block.split-down, а вие да прочетете точно какво е направил, и затова тестовете на интерфейса управляват цялата програма през собствения ѝ команден ред.
Агентът описва сам себе си
Сесиите идват от собствените файлове на агента. Моделите идват от собствената му инсталация, а при Codex - от собствения му избор. Нивото на усилие идва от използвания модел. Режимът на разрешения на Claude Code се чете от екрана му и се сменя с натискане на собствения му клавиш. Нищо тук не е наш списък с чужди модели, защото такъв списък остарява в деня, в който излезе нов модел.
Vibe coding, с контролите точно под ръката ви
Ако прекарваш деня в предаване на задачи на агент и четене на резултата, точно това се променя.
-
Slash командите на Claude Code, като меню
Вградените му команди, сред които /compact, /clear, /model, /effort, /cost, /context, /resume, /rewind, /memory, /agents, /mcp и /status, всяка изброена с това, което върши, на вашия език. Агентът рисува собствените си менюта със стрелки, докъдето мишката изобщо не стига. Това са обикновени падащи списъци, нарисувани от нас върху работещия агент.
-
Всяко умение, което тази папка реално има
Групирани по произход и преброени: вашите собствени, тези на екипа, каквото е донесъл даден плъгин. Шестдесет умения от шест източника са списък, който можете да прегледате, вместо име, което трябва да помните. Уменията на Claude Code идват от ~/.claude/skills и съответната папка в проекта.
-
Минали сесии по първия им ред
Прочетени от собствените файлове на агента, с времето, в което е протекла всяка от тях. New стартира нова, continue продължава последната, а всяка по-стара се отваря по първото си изречение, защото точно така човек всъщност помни разговор.
-
Моделите, които вашият акаунт може да използва
Opus с контекст от милион токена, моделите, за които Claude Code последно е чул, че вашият акаунт може да ги използва, после Sonnet и Haiku, всеки с нивата на усилие, които поддържа. И двата бутона носят стойността, а не думата модел, защото тя се чете от собствения статус ред на агента, а наше убеждение би остаряло в мига, в който я смените в агента.
-
Какво може да прави без да пита
Режимите на Claude Code: решава сам, приема редакции, пита преди всяка стъпка, само планира. Чете се от собствения му екран и се променя с натискане на собствения му клавиш толкова пъти, колкото трябва, вместо да е наша настройка, която тихомълком да се разминава с истината.
Всичко, което може да прави, в един списък
При толкова много действия по-голямата част от програмата на практика е скрита. Cmd+K е начинът, който отговаря на „какво може“, а не на „направи това“.
-
Учи на клавишите, вместо да ги замества
Всеки ред показва собствената си клавишна комбинация. Който посегне към списъка два пъти за едно и също действие, до третия път вече е научил клавиша.
-
Това не е пети речник
Всеки ред изпълнява действие по име, точно както прави бутон, клавиш, лентата с менюта и командният ред. Проверка сверява таблицата, която рисува, със списъка на ядрото в двете посоки: действие, което съществува, но не е предложено там, проваля компилацията.
-
Същият набор управлява тестовете
Тестовете на интерфейса управляват цялата програма през този речник, а не през частна кука. Затова на командния ред може да се вярва, и затова агент може да пренарежда прозореца ви, а вие да прочетете точно какво е направил.
Същите имена работят дори без прозорец
Всяко действие има име, и това име е целият интерфейс. Клавиш, бутон, лентата с менюта, списъкът с команди и командният ред достигат до един и същ речник, така че всичко, което можете да направите с ръка, може и да се запише.
-
Без порт, нищо за настройване
Командният ред пуска един малък файл в папката с настройки и прозорецът го подхваща. Няма порт за отваряне и нищо за настройване, преди първата команда да проработи.
-
Затова агент може да го управлява
Claude Code, работещ в блок, може да разделя прозореца ви, да сменя темата, да отваря файл до себе си и да ви каже какво е направил, използвайки същите имена, които бихте написали вие. Не му е нужна привилегирована кука, защото такава просто няма.
-
И затова прозорецът може да отговаря на въпроси
Написана в който и да е блок на vobuda,
vobuda stateпоказва като JSON какво реално е отворено: разделите, блоковете в тях и какво работи във всеки, и темата. Скрипт, който иска да върне сутрешното ви оформление, чете това и го възпроизвежда.
~/dev/vobuda❯vobuda state
{"tabs": [{ "title": "site", "blocks": [{ "agent": "claude", "cwd": "/Users/you/site" }] }], "theme": "tokyo-night", …}
~/dev/vobuda❯vobuda do block.split-down
# the same name the key presses and the menu bar item
~/dev/vobuda❯vobuda theme catppuccin-mocha
# the window redraws; the file it read is yours to edit
~/dev/vobuda❯vobuda where
/Users/you/.config/vobuda
~/dev/vobuda❯Какво се случва, докато не гледате
Докато те нямаше
Всеки път, когато агент спре, се пази един ред: кой блок, какво му е било поискано, кога е приключил, колко е отнело. Групирани по блок, най-новите първи, с белег отстрани за онова, което още не сте видели. Заявката се чете от екрана на агента и се оставя празна, когато не може да се прочете, защото догадката в записа е по-лоша от празнината. Пазят се по петдесет за прозорец, така че „докато ме нямаше“ включва „докато спях“.
Лимит на използване и Mac, който иска да заспи
Когато Claude Code спре на лимит на използване и не е започнал сам да чака, лентата предлага един бутон, който отваря собственото меню на Claude Code за лимита, където чакането и продължаването са по ваш избор. Vobuda не изпраща нищо от свое име. Отделно можете да държите Mac буден за време по ваш избор, от половин час до дванайсет часа, от настройките или с едно действие, а значка в лентата с раздели показва задържането и позволява да го освободите.
Сигнали, по които можете да действате
Агент, който е приключил или чака разрешение, пулсира със значка на раздела си, изпълнява избран от вас звук и публикува системно известие, когато Vobuda не е прозорецът отпред. Значката изчезва при първото ви действие в прозореца, клик, клавиш или скролване, а не просто при преминаване на курсора над нея.
Пуснете скрийншот върху него
Плъзнете файл от Finder върху блок и пътят му се вписва там, в кавички и готов за изпълнение. Пуснете скрийншот или каквото и да е изображение върху блока, в който работи агентът, и агентът получава снимката, точно както Claude Code и Codex искат да им бъде подавана. Плъзнете я направо от миниатюрата в ъгъла на екрана, без да се налага първо да се запазва.
Системен монитор, в същия прозорец
Дванайсет вида панели, а кои от тях виждате, е файл, а не екран, проектиран веднъж от някого.
-
Числата са честни за самите себе си
Стойност, която системата оценява, а не измерва, се изписва с тилда, а липсващ хардуер дава липсваща стойност, не нула. Машина без дискретна GPU не получава панел за GPU, показващ нула процента.
-
И двата адреса, с бутон за копиране на всеки
Панелът назовава първо адреса, който вижда интернет, а под него адреса, който тази машина има в собствената си мрежа. Пита само докато панелът е на екрана, около веднъж на десет минути или на всеки тридесет секунди, докато още няма известен адрес, а заявката не носи нищо за машината.
-
Подредени чрез плъзгане
Панелите на монитора, бутоните на дока и частите на лентата на агента се хващат и поставят на място с един и същ жест, а редовете се хващат за дръжката отляво, така че плъзгането никога не открадва дума, която сте искали да маркирате.
Какво напуска вашата машина
Почти нищо, а всяко от изброените си заслужава да бъде назовано ясно, вместо заровено в политика за поверителност.
| Какво | Къде отива |
|---|---|
| Вашата реч | Разпознава се на самата машина от собствената система на macOS, като разпознаването на устройството е изисквано, не просто предпочитано. Език, който би изисквал мрежа, се отказва, с указания как да се инсталира локално. |
| Файловете, настройките и историята ви | Остават на машината. Няма акаунт и няма наша синхронизация. Единственото копие, което излиза, е копието на настройките, което Mac пази в iCloud Drive, включено по подразбиране, чрез Apple, с един превключвател за изключване. |
| Грешките | Записват се там, където се случват, изчистват се преди запис и не се изпращат никъде, докато сами не го включите. Тогава най-много веднъж на ден, до нашия приемник, със случаен номер за тази машина и никога с името ѝ. |
| Веднъж дневно | Дали vobuda има по-нова версия, от vobuda.com или GitHub; дали Claude Code и Codex имат, от npm; и каталогът с добавки. |
| Панелът с адреси | Докато е на екрана, около една заявка на всеки десет минути с въпрос кой адрес вижда интернет. |
Последните две не носят нищо за вас или за машината. Още една заявка, правена на Mac с Claude Code на всеки пет минути, докато лента на агент е на екрана, пита Anthropic за лимитите на вашия акаунт с вписването, което Claude Code пази във вашия ключодържател; токенът отива само при Anthropic. Няма анализи и няма отчет за използване, не като настройка, която може да се изключи, а като код, който не съществува. Страницата за поверителност изброява всяка заявка.
Терминал за Mac, който пази всяка настройка във файл
Вградените теми живеят в самия изпълним файл, а папката с настройки ги замества, така че обновление носи нови цветове, без да презаписва каквото и да си редактирал. Доставят се двайсет и пет терминални палитри, две от тях създадени за хора с нарушено цветоусещане и проверени с тест, симулиращ три форми на такова нарушение, преди да бъдат пуснати. Избирачът на теми показва контраста на избраната тема и колко различими са цветовете ѝ за читател с далтонизъм, защото тема, която не може да се чете, не е тема.
Двайсет и девет изгледа на прозореца определят формата му, а не цветовете: ъгли, сенки, цветове на панелите, прозрачност и дали докът се рисува изобщо. Създайте свой собствен с един бутон, от който и да е използван в момента изглед, и той става файл в папката ви с изгледи като всеки друг. Каквото един изглед оцвети, следващият го връща обратно, защото цвят, който не можете да свалите, е цвят, който никой не би трябвало да може да сложи.
Нищо не иска рестарт. Никога. Папката с настройки се следи, и това вече включва и двете неща, притежавани от ядрото, лентата с менюта на macOS и глобалния клавиш на падащия прозорец. Проверка прочита всяка подсказка в екрана с настройки и проваля компилацията при думата рестарт.
Файл, който се отваря до обвивката
Появява се път в изхода, трябва да се сменят два реда, а досега това означаваше да напуснеш за редактор и да се върнеш с изгубен контекст на обвивката.
-
Запазването е съзнателно
Нищо не се записва преди Cmd+S. Редактор, който записва докато пишете, е добро нещо в приложение за бележки и лошо до работеща обвивка.
-
Отказите са също толкова важни, колкото и записването
Файл, променен на диска след отварянето му, не се презаписва. Двоичен файл не се показва като обезобразен текст. Папка изобщо не се отваря, а затварянето на редактиран файл пита.
-
Намиране на файл
Търсене по име в папката, в която се намираш, и всеки резултат показва в кои две папки се намира, защото само името не може да различи два index.ts. Прескача node_modules, .git и подобните им и не прави нищо при по-малко от две букви.
Цвят, който реално можете да четете
Двайсет и пет палитри, двайсет и девет изгледа на прозореца и избор, който ви казва истината и за двете.
-
Две палитри, създадени за нарушено цветоусещане
Проверени с тест, симулиращ три форми на нарушението, преди да бъдат пуснати. Тема, която не може да се чете, не е тема.
-
Изглед, който създавате сами
Тръгнете от изгледа, който в момента се използва, редактирайте цветовете му направо в раздела, и той става файл в папката ви с изгледи като всеки друг. Каквото един изглед оцвети, следващият го връща обратно.
-
Нищо не иска рестарт
Никога. Папката с настройки се следи, включително лентата с менюта на macOS и глобалният клавиш на падащия прозорец, притежавани от ядрото. Проверка прочита всяка подсказка в екрана с настройки и проваля компилацията при думата рестарт.
И всичко останало, което прозорецът трябва да съдържа
Блокът си е блок. Щом прозорецът умее да държи един, държи всеки. Онова, което е твърде голямо, за да принадлежи на всички, идва като добавка от собствения каталог на vobuda, инсталирана и премахвана цялостно с едно натискане: Design, за да посочите жива страница и да кажете какво да се промени, и Director, мениджър, който провежда среща, наема агентите, нужни за задачата, и ви подава резултата.
Отворен файл до обвивката
Оцветяване за 227 вида файлове, взето от самата тема на терминала, така че отвореният файл изглежда сякаш принадлежи до обвивката, която го е назовала. Търсене в целия проект, отваряне на файл чрез въвеждане на част от името му, няколко курсора. Нищо не се записва преди Cmd+S, файл, променен на диска изпод вас, не се презаписва, а двоичен файл се отказва, вместо да се показва като шум.
Всичко, което може да прави, в един списък
Cmd+K отваря всяко действие като списък, в който можете да пишете. Буквите съвпадат по ред, така че „spld“ намира „Split down“, а всеки ред показва собствената си комбинация, откъдето се научават клавишите. Проверка държи този списък спрямо речника на ядрото в двете посоки: действие, което съществува и не е предложено там, чупи билда.
Падащ прозорец (quake)
Задайте един глобален клавиш и терминалът се спуска от горната част на екрана; същият клавиш го скрива и връща фокуса там, откъдето сте го извикали. Докато не изберете клавиш, няма зададен.
Уеб страница като блок
Страницата се отваря в подредбата като всичко останало, с адресна лента, отметки и начална страница, и се връща заедно със сесията. Вие решавате къде да се отваря браузърът на агента.
Прочитане на отговора на глас
На Mac Cmd+Shift+R чете на глас последния отговор на агента със собствените гласове на системата. Чете се отговорът, а не екранът: обстановката, въртящият се индикатор и лентата с подсказки се прескачат, пътят става име на файл, а четенето спира при командата, която е породила отговора.
Проекти
Проектът е прозорец със собствени раздели, собствена папка, собствена тема и собствен док, пазен като файл в папката workspaces и отварян от настройките, менюто или командния ред.
На пръв поглед
- Платформа
- macOS 10.15 и по-нови, отделен пакет за Apple silicon и отделен за Intel, а подходящия избира редът за инсталиране; Linux като .deb или AppImage за Intel/AMD и ARM
- Цена
- Безплатен, както за лична, така и за търговска употреба
- Акаунт
- Не се изисква
- Изграден с
- Rust, Tauri 2, React 19, xterm.js, по подразбиране рисува текст, а GPU рендирането е по избор
- Настройки
- Четим JSON в ~/.config/vobuda, презарежда се на момента, в десет секции с търсене във всяка настройка
- Интерфейс
- 40 езика, включително отдясно наляво, с ръководство на всеки
- Теми
- 25 палитри за терминала, 29 изгледа на прозореца, собствени скинове на монитора
- Инсталация
- На Mac един ред, без парола на нов Mac; на Linux - .deb или AppImage
- Подпис
- Apple Developer ID, нотаризиран и подпечатан
- Изходен код
- Не е публикуван. Вижте лиценза
Въпроси, които хората задават преди да го инсталират
Vobuda безплатен ли е?
Да, както за търговска, така и за лична употреба. Няма пробен период, няма платен план и няма акаунт за създаване. Това, което лицензът не позволява, е предаването на програмата нататък: разпространение на копие, продажба, предлагане като услуга или разглобяването ѝ.
Vobuda с отворен код ли е?
Не. Безплатен е, но затворен: раздава се готовият билд, а изходният код не е публикуван. Публичното хранилище съдържа README, дневника с промени, лиценза и цифрите от тази страница.
Ще ме предупреди ли macOS, когато го отворя?
Не. Билдът е подписан с Apple Developer ID и нотаризиран, а инсталаторът е подпечатан, така че Mac, който никога не го е виждал, го отваря без предупреждение. По-ранни версии бяха подписани със собствен сертификат и наистина предупреждаваха; това приключи с версия 0.1.1.
Работи ли на Intel Mac?
Да. Има един пакет за Apple silicon и един за Intel, редът за инсталиране сам избира подходящия, а минималната версия е macOS 10.15.
Нужни ли са ми Claude Code или Codex, за да го използвам?
Не. Първо е терминал: след два кратки въпроса при първото стартиране се отваря с един блок с обвивка и нищо друго. Лентата на агента се появява, когато агент работи в блок, и никога преди това.
Кой терминал работи най-добре с Claude Code?
Всъщност въпросът е какво прави терминалът със състоянието на агента. Vobuda чете собствените сесии, умения, модели, нива на усилие и режим на разрешения на Claude Code и ги показва на лента над блока, така че нищо от това не се налага да се пише или помни. Нищо не се проксира и нищо не се преизгражда: отдолу стои истинският Claude Code с вашите умения, вашата памет и вашите разрешения.
Има ли версия за Linux или Windows?
На Linux - да. Страницата за изтегляне има .deb и AppImage за машини Intel/AMD и ARM, за Ubuntu 22.04+, Debian 12+, Fedora 36+ и openSUSE Leap 15.6+. Диктовката и прочитането на глас работят само на macOS. Няма билд за Windows и няма дата, която да дадем за него.
Какво изпраща през мрежата?
Веднъж на ден пита дали vobuda, Claude Code и Codex имат по-нови версии и сваля каталога с добавки. Докато панелът с адреси е на екрана, пита кой адрес вижда интернет. На Mac с Claude Code, докато лента на агент е на екрана, на всеки пет минути пита Anthropic за лимитите на вашия акаунт с вписването на самия Claude Code. Докладите за повреди тръгват само ако ги включите. Няма анализи и няма отчет за използване, а страницата за поверителност изброява всяка заявка.
Един ред го инсталира, същият ред го обновява
Без акаунт, без вписване, нищо за конфигуриране преди да проработи. Или вземете подписания пакет и кликнете двукратно върху него.
curl -fsSL https://vobuda.com/install.sh | sh