Как работи, част по част
Едно правило държи цялата програма заедно: състоянието на прозореца живее в паметта, а конфигурацията - във файлове. Всичко по-долу следва от това.
Правилото, което стои в основата на всичко
Прозорецът държи раздели. Разделът държи блокове. Блокът е терминал, редактиран файл, панелът с файлове, уеб страница, картина, PDF, страница Markdown, diff, системният монитор, екранът с настройки или панелът на добавка. Разделят се във всяка посока с влагане, влачат се, преоразмеряват се и се затварят по един набор правила, вместо нов набор за всяка нова функция. Всичко, което е твърде голямо, за да принадлежи на всички, е добавка от собствения каталог на vobuda, досега Design и Director, инсталирана и премахвана цялостно с едно натискане.
Нищо от това подреждане не се съхранява в база данни, защото няма база данни. Това, което прозорецът прави в момента, живее в паметта; това, което сте решили, живее във файлове. Затова бутон, клавиш, менюто, Cmd+K и командният ред извикват едно и също действие по име, и затова промяната на поведението почти винаги означава редактиране на JSON.
Затова и най-добрият терминален емулатор за Mac, за вида работа, за която е създаден този, е такъв, който можете да прегледате отвътре. Ако съществува настройка, има ред във файл, който я съдържа. Ако съществува действие, има име, с което можете да го извикате.
Пет начина към едно действие, и те са едно и също действие
При толкова много действия по-голямата част от програмата на практика е скрита. Cmd+K е начинът, който отговаря на „какво може“, а не на „направи това“.
-
Учи на клавишите, вместо да ги замества
Всеки ред показва собствената си клавишна комбинация. Човек, който посяга към списъка два пъти за едно и също действие, вече е научил клавиша до третия път.
-
Не е пети речник
Всеки ред изпълнява действие по име, точно както другите четири. Проверка сверява таблицата, от която черпи, със списъка на ядрото за това какво може да бъде обвързано с клавиш, в двете посоки: действие, което съществува и не е предложено там, проваля билда.
-
Командният ред е същото множество
vobuda do block.split-down, vobuda button files, vobuda theme catppuccin-mocha, vobuda send, vobuda signal, vobuda state, vobuda log, написани във всеки блок на vobuda, а
vobuda mcpпредлага същите команди на агент като MCP инструменти. Не е страничен вход за скриптове: интерфейсните тестове управляват цялата програма през него, което е причината да може да му се вярва, и причината агент да може да пренареди прозореца ви, а вие да прочетете точно какво е направил.
Блоковете и какво обещават
Блок сменя раздел, докато обвивката му работи
Издърпайте блок за неговото заглавие върху раздел в лентата и той каца там: същото id, същата обвивка, същата папка, все още изпълнява каквото е изпълнявал. Разделът светва в акцентния цвят, докато блокът е над него. За това има и действие, block.to-tab:2, така че може да се сложи на клавиш и проверка без мишка да го натисне.
Размерите се запомнят, и има долна граница
За всеки блок поотделно, и никой блок не може да стане толкова тесен, че да престане да е използваем. Панел с ширина 200 точки е панел, който никой не може да ползва.
Нищо ваше не изчезва тихо
Затварянето на нещо, което работи, пита първо, по име, защото загубата на нечия работа веднъж струва повече доверие, отколкото цяла функция печели. По същата причина папката на проекта се снима преди всеки ход на агент, с едно натискане за връщане; ключ, поставен на агент, се спира, преди агентът да го види; а ограда, която можете да включите, отказва записите и изтриванията на агент извън проекта.
Сесиите се връщат по подразбиране
Разделите, блоковете и работната папка на всеки блок се връщат след рестарт и това е включено по подразбиране; един превключвател в секцията „Общи“ го изключва. Сесия, дошла от друга машина, отваря каквото може и казва какво не е могла, вместо да губи блокове мълчаливо.
Папката с настройки, файл по файл
Всичко в ~/.config/vobuda е четим JSON, следен, докато програмата работи. Запазете файла и прозорецът се преначертава.
| Файл | Какво съдържа |
|---|---|
| settings.json | Тема, изглед, терминал, обвивка, прозорец, сигнали: всяка настройка на десетте секции |
| themes/*.json | Цветове на терминала и прозореца. Включени са 25 палитри, две от които създадени за хора с цветова слепота |
| looks/*.json | Формата на прозореца: ъгли, сенки, цветове на панелите, прозрачност. Доставят се 29 |
| skins/*.json | Кои панели на монитора се изчертават и как |
| buttons.json | Докът: бутони, ред, страна, форма и цвят за малкото, които си струва да се отбележат |
| agents.json | Как се разпознава агент и какво му се предлага |
| keys.json | Всяка клавишна комбинация. Собственото меню на macOS се изгражда от същия този файл |
| workspaces/*.json | Проекти: всеки е прозорец със собствени раздели, папка, тема и док |
Вградените теми живеят в бинарния файл и папката ги замества, така че обновяването носи нови цветове, без да презаписва нищо, което сте редактирали. Цялата папка се запазва като един архив и се възстановява на друг Mac, а на Mac копие живее в iCloud Drive, включено по подразбиране, с един превключвател за изключване.
Системен монитор, подреден от файл
Дванайсет вида панели, а кои от тях виждате, е скин, а не екран, проектиран веднъж от някого.
-
Числата са честни за самите себе си
Стойност, която системата оценява, а не измерва, се изчертава с тилда, а липсващ хардуер дава липсваща стойност, а не нула. Машина без дискретна GPU не получава панел за GPU, показващ нула процента.
-
И двата адреса, с бутон за копиране на всеки
Панелът с адреси назовава първо адреса, който вижда интернет, а под него адреса, който тази машина има в собствената си мрежа. Пита само докато панелът е на екрана, около веднъж на десет минути или на всеки тридесет секунди, докато още няма известен адрес, а заявката не носи нищо за машината.
-
Пренарежда се чрез плъзгане, както всичко останало
Панелите на монитора, бутоните на дока и частите на лентата на агента се вдигат и поставят там, където им е мястото, с един и същ жест. Ред с настройка се вдига за захвата отляво, а не от произволно място на реда, така че плъзгане, започнато върху текстово поле, не пречи да маркирате думата, която искате да промените.
Файл се отваря до обвивката
Нещото, за което терминалът обикновено те праща другаде: в изхода се появява път, трябва да се променят два реда, а досега това означаваше да излезеш в редактор и да се върнеш със загубен контекст на обвивката.
-
Запазването е съзнателно действие
Нищо не се записва до Cmd+S. Редактор, който пише, докато въвеждаш, е хубаво нещо в приложение за бележки и лошо нещо до работеща обвивка. Това е действие, а не просто натискане на клавиш, което му дава и елемент в менюто, клавишна комбинация и запис в командния ред, както всичко останало тук.
-
Отказите имат също толкова значение, колкото и записването
Файл, променен на диска след отварянето му, не се презаписва. Двоичен файл не се показва като осакатен текст. Папка изобщо не се отваря. Незапазените промени носят видим знак, а затварянето на редактиран файл пита.
-
Намиране на файл
Панелът с файлове търси по име под папката, в която се намираш, а всеки резултат показва в кои две папки се намира, защото само името не може да различи два index.ts. Прескача node_modules, .git, target и подобните им, спира на осем нива или двеста резултата и не прави нищо под две букви.
Настройките, като екран и като файлове
Десет секции, от „Общи“ до „Данни и поверителност“, търсене във всяка настройка, и всяка от тях е ред във файл, който можете да редактирате и на ръка.
-
Настройките идват при блока
Десен бутон върху панел означава „това нещо тук, променете го“. Затова изборът на ред от настройките в менюто на самия блок отваря тази секция върху прозореца, в ъгъла на менюто, вместо да ви води до екрана с настройки. Това е действие като всички останали: settings.here:themes, settings.here:monitor.
-
Звук, който чувате в момента, в който го изберете
Избирането на звук за сигнал или на звънеца на терминала го възпроизвежда. Избор на звук от списък с имена, които не можете да чуете, е избор на име.
-
Нищо не изисква рестарт
Папката с настройки се следи, включително двете неща, които са собственост на ядрото: менюто на macOS, изградено от вашия файл с клавишни комбинации, и глобалният клавиш на падащия прозорец, като старият клавиш се освобождава преди новият да се регистрира, така че два да не отговарят едновременно. Проверка чете всяка подсказка в екрана с настройки и се проваля при думата рестарт.
Говорене и слушане на прочетеното
И двете използват собствения говор на системата, на вашата машина. Звукът никога не напуска компютъра.
Диктовка
Cmd+Shift+V вписва казаното от вас в блока, в който работите, а лентата показва на кой език слуша, с две букви. Продиктувана фраза се въвежда, но никога не се изпълнява: разпознаването понякога чува погрешно, а погрешно чута команда, която се изпълнява сама, е програма, която трие неща, защото е било пуснато радио. До агент, където фразата е съобщение, а не команда, тя може да се изпрати сама, а това е настройка, прочитана в момента, в който фразата приключи.
Прочитане на отговора на глас
Cmd+Shift+R прочита на глас последния отговор на агента; повторно натискане го спира. Прочита се отговорът, а не екранът. Водеща точка, звездички около подчертана дума, обратни кавички около име, линия-рамка, пълен път там, където би стигнало само името на файла - те отпадат, а думите вътре в тях остават. Четенето е ограничено от форми, а не от думи, отдолу от реда за въвеждане на агента и отгоре от неговото лого, защото обкръжението на агента се променя с всяко негово издание.
Малките неща, които решават дали ще го задържиш
Десният бутон е наш
Навсякъде в прозореца: собственото меню на блока вътре в него, външното меню на прозореца, лентата с раздели, докът, процепът между плочките. Всеки ред е действие, а самото меню има собствено действие, block.menu, така че жест, до който стига само ръка, не е жест, който нищо не може да провери. Единственото място, което запазва системното меню, е текстово поле, където то предлага изрязване, копиране, поставяне и речник.
Отваряне на папка отвсякъде
vobuda://open?path=/some/path отваря раздел в тази папка, от действие във Finder, скрипт или друго приложение. macOS няма системна настройка за терминал по подразбиране, така че това е честната версия на тази функция, а не обещание, което не може да бъде удържано.
Търсене вътре в блок
Cmd+F. Полето принадлежи на блока, в който търси, а затварянето му оставя изгледа там, където е било съвпадението.
Вземете блока със себе си
Cmd+Shift+X копира текста на блок, питан от самия терминал, което е и причината да работи с включено GPU рендиране, където на страницата няма текст за избиране. Картина на блока са две действия в Cmd+K, „Block snapshot to clipboard“ и „Block snapshot to a file“.
Проверки за обновление, които не са домашна работа
Ядрото проверява веднъж на ден, в собствена нишка, а вие виждате лента над оформлението, а не върху него, защото известие, което покрива терминал, е такова, което хората се учат да затварят непрочетено. Нищо не се инсталира, докато не натиснете: за агент обновяването е команда, написана в активния блок, където изходът ѝ се вижда, а за Vobuda на Mac бутонът инсталира новата версия на заден план, после предлага рестарт, който става сам след десет секунди, когато нищо не работи.
Четиридесет езика, и ръководство на всеки
Включително менюто на macOS, което системата изгражда в ядрото. Арабски и иврит огледално обръщат целия прозорец с изключение на самия терминал, където огледалното обръщане би направило изхода и пътищата нечетими. Ключът за превод е самият английски низ, така че непреведен низ пада обратно към четим английски текст, а не към празно място или идентификатор.
Изпробвай частите, за които току-що прочете
След два кратки въпроса при първото стартиране се отваря с един терминален блок и нищо друго. Всичко по-горе е нещо, което включвате, когато го искате.
curl -fsSL https://vobuda.com/install.sh | sh